Бездомник и племенник на президент стая до стая в болница с COVID-19

От едната страна е Жерар, който от 24 години е бездомник, от другата страна - Жан-Габриел, племенник на бивш френски президент и известен галерист. След като са водили напълно противоположен начин на живот, тези двама мъже, повалени от COVID-19, сега са съседи по стаи в отделение за рехабилитация в Париж, пише Франс прес.

Седемдесет и девет годишният Жан-Габриел Митеран е натрупал вестниците за деня в края на леглото си в болницата "Фернан-Видал" в Париж: тук има всичко, от френския всекидневник "Либерасион" до американския "Ню Йорк таймс". "С мозъка нещата са наред, мога все още да чета, дори по половин час, без да се изморявам", обяснява племенникът на бившия президент, социалиста Франсоа Митеран.

Жан-Габриел, който никога не е имал преди това здравословни проблеми, седи в инвалидна количка. Крехкото му тяло буквално е потънало в суичъра с качулка. Той е отслабнал с 10 килограма и е изгубил голяма част от мускулните и белодробните си способности след престой от 20 дни в реанимацията заради много тежка форма на COVID-19.

"Хайде, дишайте, издишайте добре, защото иначе нещата няма да са наред", му припомня непрестанно Тибо Феро, кинезитерапевт, който го учи наново да се качва по стълбите.

"Когато той пристигна при нас, дори сядането на края на леглото за него беше много изморително", спомня си кинезитерапевтът.

"Постигнах напредък, чудо е да мога отново да дишам, в началото изобщо не го вярвах", потвърждава Жан-Габриел Митеран с блеснали от гордост сини очи.

На нощното шкафче на "Господин Митеран", както продължават да се шегуват лекуващите го, има акварелна картина, последната книга на брат му и бивш министър на културата Фредерик и картичка с вдигнат юмрук и текст: "Все още съм жив".

"Когато човек се връща оттам, откъдето аз се връщам, това ви помага да осъзнаете какво е смъртта, на лекарите им трябваха два дни, за да ме събудят, и те дори са се обадили на децата ми, за да им кажат, че не успяват да го направят", прошепва той, правейки гримаса.

"Това си е малко като в чистилището", шегува се той.

В съседната стая със същата гледка към осеяния с камъни сив двор на рехабилитационния център 66-годишният Жерар Герен също седи в инвалидна количка.

Под халата с надпис "Обществена помощ към болниците на Париж" той се е стопил, оцелял от смъртта. Всичките му вещи са се побрали в червена найлонова торба.

Жерар Герен получил инсулт през януари, докато вървял към хлебарницата.

"Бум! Рухнах на земята, пожарникарите дойдоха да ме приберат, сложиха ми кислородна маска, отиде цяла бутилка кислород, и ме докараха тук в спешното отделение", разказва той със силен северен акцент.

И докато е в рехабилитационното отделение заради инсулта, той развива първите симптоми на COVID-19.

"Медицински брат дойде, за да ми каже, че резултатът от теста ми е положителен", спомня си той. После трябвало да се върне отново в спешното отделение и в отделението за интензивни грижи.

"Със сигурност това е по-лошо от грипа, съсипва те", споделя Жерар, който се е заразил с вируса в болницата, въпреки предпазните мерки, взети от персонала.

Въпреки годините на алкохолизъм, живота на улицата и неотдавнашния инсулт, организмът на Жерар издържал. Той прекарал една седмица в интензивно отделение, но не е имал усложнения.

Въпреки това трябва все още да остане под наблюдение и да си възвърне силите. И преди всичко трябва да намери условия, адаптирани за състоянието му след изписването му, за да не се озове отново на улицата.

"Този човек няма самоличност, името, което ни съобщи при постъпването в болницата, не съвпада, разбрахме само, че е бивш военен, опитваме се по тази следа да издирим близките му", разказва един от лекарите от отделението.

Жан-Габриел Митеран ще бъде изписан след няколко дни и се опитва да убеди дежурните лекари в постигнатия от него напредък.

Жерар Герен пък е получил информация как да се сдобие с лека градинарска работа след изписването си, но засега няма голямо желание да мисли за бъдещето си.

/БТА/